За поредна година предизвикахме колегите от граждански организации да разкажат с защо тяхната организация е важна за хората с кратко есе. Идеята е да използват разбираем вълнуващ човешки език в общуването с хората, за които работят, дарителите, доброволците, другите организации, медиите, обществото. Правим го от 2015 година в партньорство с Информационния портал за неправителствените организации в България.

Тази есен поради продължаваща пандемия вместо церемония на живо организирахме разговор с членовете на журито. Това са Райна Гаврилова, преподавател по история и теория на културата във Факултет по философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, автор на книги, статии и учебници по история, антропология и културология, и Найо Тицин, журналист, режисьор, продуцент, фотограф, създател и артистичен директор на Филмовия фестивал „Master of Art“, лектор Публична реч „Ораторът в мен“ в НБУ. В разговора ще чуете мнения за конкурса, впечатления на членовете на журито от представените текстове, съвети и размисли защо е важно да разказваме. „Човекът е единственото разказващо същество на този свят“ каза Найо Тицин. Райна Гаврилова сподели, че гражданските организации не трябва да забравят, че историите за човека трябва са в центъра на комуникацията. Ще чуете и отличените есета.

Награди получават есетата „Защо моята организация е важна за хората“ на д-р Павлина Михайлова от Сдружение „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма", София, и „Искам да те чуя!“ на Пламена Койчева от Сдружение за подкрепа на лица с умствени затруднения, Варна. Те са равностойни и включват грамота и малък грант в размер на 500 лева.

В конкурса участваха 20 есета от организации, ангажирани с разнообразни каузи. Най-добрите текстове бяха избрани по предварително обявените критерии - човешки език на писане; ясно и разбираемо представяне на организацията и значението й за хората; интересен и вълнуващ разказ.