В партньорство с Информационния портал за неправителствените организации в България организирахме конкурса за най-добри текстове на тема „Защо моята организация е важна за хората?" за пета поредна година. Комуникацията е най-важното изкуство в съвременния свят. Идеята за това публично представяне на работата на организацията е да стимулира гражданските организации да говорят ясен и разбираем език, когато разказват за дейността си на хората, с които и за които работят, на медиите, дарителите и доброволците.
Тази година 21 организации представиха кратки разкази за своята дейност и смисъла й. Съгласно условието на конкурса - да не се използват професионален жаргон, специфични термини и чуждици - изборът бе направен по обявените критерии: човешки език на писане, ясно и разбираемо представяне на организацията и значението й за хората, интересен и вълнуващ разказ. Най-добрите есета бяха определени от Виктория Блажева, директор управление „Връзки с обществеността и корпоративни комуникации" на УниКредит Булбанк; Марин Бодаков, поет, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и редактор във вестник „К" и Стефан Командарев, режисьор.
Виктория Блажева сподели впечатлението си, че текстовете стават все по-добри всяка година. И добави, че „добър е този текст, който вълнува, разплаква или разсмива, особено когато е разказан за конкретен случай или човек. В корпоративния свят разказването на истории в момента е хит. Но защо вие трябва да разказвате истории? Защото правите невероятни неща. Мисля, че вече не вярно, че НПО секторът пише неразбираемо. Гражданският сектор пише страхотно и нека повторя това, което казах миналата година - ние в бизнеса трябва да се учим от вас“. В. Блажева припомни някои основни технически елементи, които са важни за емоционалното писане и добави, че организациите от гражданския сектор може да мислят вече и за други форми на публично представяне.
Стефан Командарев разказа за опита си с текстовете. „Есетата ви се четяха много лесно, те са написани на човешки език, в тях има много емоции. Най-голямото ми поздравление е за това. Изчетох ги всичките за една вечер. Имаше моменти, в които ме хващаха за гърлото, имаше моменти на усмивка, моменти на тъга. Да умееш в рамките на един текст и да разсмееш, и да натъжиш зрителя или читателя е висш пилотаж... Аз имам две образования - първото ми е лекар и съм работил пет години като детски психиатър. Казвам го, защото в това есе, което ще представя след малко, се говори за работата с деца пациенти - което е много трудно и отговорно. Говори се с голяма доброта и любов за децата, без суета. Впечатли ме много, че се говори за очите на децата и светлината в тях. От гледна точка на другата ми професия – на режисьор - най-голямата ми награда е светлината в очите на зрителите след прожекция. Няма награди, статуетки, дипломи, които могат да се сравнят с това“. Той обяви наградата и прочете текста за „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“ на Янита Кирова от Сдружение „Метаморфози“.
Марин Бодаков започна с това, че е в журито на този конкурс поне от три години. „В началото имаше доста текстове, които бяха много трудно проходими, независимо от прекрасните каузи, които стоят зад тях. Говорили сме си и с Мария Петкова, и с Георги Генчев на какво се дължи това разминаване - това несъвпадане на дейността с начина, по който я разказваш на другите. Според мен отчасти се дължи на липсата на увереност в самите нас“. И продължи с темата за доверието в общуването като основна. Той прочете есето „Това добре ли е?“ на Надя Здравкова от Loveguide - Фондация Лърн. В представянето подчерта, че текстът успява да обясни просто неща, които са сложни и трудни за разказване, и които много родители избягват. „И то по начин без да се загубят нюансите, като поставя честно неудобните теми за сексуалността – неудобни и за този, който пита, и за този, който отговаря. Затова е много важно да има доверие между тези две страни. По-опитният трябва да утеши по-неопитния.“ – продължи той.
Двете награди са равностойни и включват сертификат и чек за 500 лв. Наградите бяха обявени на 19 ноември на среща разговор с членовете на журито и представители граждански организации, участвали в конкурса, в Зала Ретро Кафене с любезното домакинство на Регионалния исторически музей София.
